Tова е времето за повишаване на осведомеността за заболяването. И по този повод ние споделяме с вас кратки есета на тема „За какво мечтая“. Всички ние имаме мечти, това е силата, която ни движи напред. Нека разберем повече за мечтите на хората със Спинална мускулна атрофия и ги подкрепим. Днес специалното участие е на Гаврил Гаврилов, член на Българска асоциация за невромускулни заболявания, един прекрасен млад мъж и футболен запалянко.

Казвам се Гаврил Гаврилов, на 34 години съм, живея в село Врачеш. Моята диагноза е Спинална мускулна атрофия, трети тип. Моите хобита са четенето на книги и гледането на футбол…на много футбол.

Разнообразието на човешките мечти е безкрайно, те ни карат да вървим напред и да правим нещо за себе си и хората около нас. Човек може да има най-обикновени мечти – семейство, дом, деца, а други – леко стряскащи. Някой наши копнежи остават неизречени на глас и остават само вътре в нас. Когато бях малък, имах много мечти – да стана полицай, пожарникар, пилот на изтребител или дори футболист.

Вече мечтая за други неща. Най-голямата ми мечта е семейството и моите най-близки приятели да са здрави. Те винаги са до мен и са моята сила в тежките моменти. Моите близки ме карат да не спирам да се боря. Семейството ми вярвя в мен и ме подкрепя. То ти дава силата да вървиш по пътя си, то стой до теб винаги. Семейството ми се радва на моите успехи и страда за загубите ми. Родителите ми винаги са били моята опора в живота.

 За каквото и да мечтае човек, неговите копнежи не могат да бъдат поставени в рамки, те са порив на душата, стремеж към най-ценното в живота – човешкото щастие. Докато мечтаем ние сме живи. Секнат ли мечтите ни, ние сме обречени на духовна пустота и гибел.